Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;
когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;
тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;
тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
