Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;
когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;
тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;
тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
