Когато влезеш в Катедрала...
Когато влезеш в Катедрала...
Когато влезеш в катедрала
и спреш до чудотворни мощи,
за малко помисли тогава
(преди да се прекръстиш още!)
и за ония неизвестни
изгубени през вековете,
но Бога славили със песни
и тук строили зиме, лете,
за мъченици не признати
по канонично за светии,
но Бог без кардинали, папи,
пред тях избрал да се открие...
А всеки камък тук, в градежа,
запомнил е до днес ръцете
на Майстора си, че в стремежа
за вечност си вградил сърцето...
Когато влезеш в катедрала,
и ти да си безбожник даже,
през вековете оцеляла
тя тайните си ще ти каже,
но трябва за молитва пръсти
да свиеш, спрял се до амвона
и с пиетет да се прекръстиш
пред Пиет`ата със Мадоната...
... За сватби и за погребения,
кръщения на младенците,
за дни на ерес и прозрения,
обърквали дори Светците.
И за Живота ни суетен,
понякога абсурдно кратък...
Как коронясвали кралете,
и как ги пращали „оттатък”...
От тук поемали бойците:
и Вярата да защитават,
но и земите на дедите
с живота си да отстояват...
Събаряна, но пак, от нула
започвал винаги строежа,
а горе, на самата кула:
все Кръстът- символ на надежда...
И ще забравиш за проблемите
отвън, на мировата скука,
когато осъзнаеш Времето
на хората вградени тука...
... Дори от „сектата безбожна”
да бъдеш, влязал ли си в Храма,
ще бъде просто невъзможно
да си отидеш без промяна,
защото си докоснат вече
от неизгарящият огън
на божествената Вечност!...
... И бил си във Домът на Бога!...
Коста Качев,
05.08.2015.
Нотр Дам дьо Пари
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
