30 мая 2013 г., 01:02

Когато всичко завършва

833 0 0

Когато всичко завършва с "обичам те"

и нежни ръце те притиснат към мен.

Тогава сърцето ми пърха с криле

(като птица в небесата пленен).

 

Когато всичко завършва със вричане

и топли очи те прибират във мен.

Тогава душата изгрява във истина

(като земя в обновения ден).

 

Когато всичко завършва със искане

и тялото търси  подслона под мен.

Тогава съзирам се в тебе единствено

(като на луната в среброто стаен).

 

Когато всичко завършва с боричкане

и огнени пламъци излизат от мен.

Тогава се ражда на утрото името

(като в цветове на дъга пременен).

 

Тогава си казвам, че всичко е истина

далече от мен подредена във ред.

В хангара на мисли и чувства прикрита

(като тайна дума към мене пришита).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...