30 may 2013, 1:02

Когато всичко завършва

839 0 0

Когато всичко завършва с "обичам те"

и нежни ръце те притиснат към мен.

Тогава сърцето ми пърха с криле

(като птица в небесата пленен).

 

Когато всичко завършва със вричане

и топли очи те прибират във мен.

Тогава душата изгрява във истина

(като земя в обновения ден).

 

Когато всичко завършва със искане

и тялото търси  подслона под мен.

Тогава съзирам се в тебе единствено

(като на луната в среброто стаен).

 

Когато всичко завършва с боричкане

и огнени пламъци излизат от мен.

Тогава се ражда на утрото името

(като в цветове на дъга пременен).

 

Тогава си казвам, че всичко е истина

далече от мен подредена във ред.

В хангара на мисли и чувства прикрита

(като тайна дума към мене пришита).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....