Когато всичко завършва с "обичам те"

и нежни ръце те притиснат към мен.

Тогава сърцето ми пърха с криле

(като птица в небесата пленен).

Когато всичко завършва със вричане

и топли очи те прибират във мен.

Тогава душата изгрява във истина

(като земя в обновения ден).

Когато всичко завършва със искане

и тялото търси  подслона под мен.

Тогава съзирам се в тебе единствено

(като на луната в среброто стаен).

Когато всичко завършва с боричкане

и огнени пламъци излизат от мен.

Тогава се ражда на утрото името

(като в цветове на дъга пременен).

Тогава си казвам, че всичко е истина

далече от мен подредена във ред.

В хангара на мисли и чувства прикрита

(като тайна дума към мене пришита).