May 30, 2013, 1:02 AM

Когато всичко завършва

  Poetry » Love
826 0 0

Когато всичко завършва с "обичам те"

и нежни ръце те притиснат към мен.

Тогава сърцето ми пърха с криле

(като птица в небесата пленен).

 

Когато всичко завършва със вричане

и топли очи те прибират във мен.

Тогава душата изгрява във истина

(като земя в обновения ден).

 

Когато всичко завършва със искане

и тялото търси  подслона под мен.

Тогава съзирам се в тебе единствено

(като на луната в среброто стаен).

 

Когато всичко завършва с боричкане

и огнени пламъци излизат от мен.

Тогава се ражда на утрото името

(като в цветове на дъга пременен).

 

Тогава си казвам, че всичко е истина

далече от мен подредена във ред.

В хангара на мисли и чувства прикрита

(като тайна дума към мене пришита).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...