Когато всичко завършва с "обичам те"
и нежни ръце те притиснат към мен.
Тогава сърцето ми пърха с криле
(като птица в небесата пленен).
Когато всичко завършва със вричане
и топли очи те прибират във мен.
Тогава душата изгрява във истина
(като земя в обновения ден).
Когато всичко завършва със искане
и тялото търси подслона под мен.
Тогава съзирам се в тебе единствено
(като на луната в среброто стаен).
Когато всичко завършва с боричкане
и огнени пламъци излизат от мен.
Тогава се ражда на утрото името
(като в цветове на дъга пременен).
Тогава си казвам, че всичко е истина
далече от мен подредена във ред.
В хангара на мисли и чувства прикрита
(като тайна дума към мене пришита).
© Йордан Малинов Всички права запазени