s7r (Валери Шуманов)
256 444
24 июл. 2008 г., 13:11

Когато във стихия нещо тлей 

  Поэзия
735 0 18
Понесе ме със ветрове и бури,
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.

Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите,
във всеки полъх, вятър, ураган.
Бушувам и трещя, но даровитост
всявам във морето, а вълните
по-спонтанно стигат до брега.

И сам избирам колко да съм остър,
ти отключи ме, но аз те надделях;
ти сама избра да сринеш моста,
по който аз, самотникът, вървях.

И ето ме. Превърна ме в злодей.
Във вятър, във вълна, но още дишам.
А когато във стихия нещо тлей,
помни от мене, никога недей...
недей да казваш за какво да пише.

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • без дъх, без думи и с разтуптяно сърце ме остави с това стихотворение! браво!
  • "...недей да казваш за какво да пише."
    Много силен завършек! Поздрави!
  • Благодаря на всички ви! Не помня откога не съм се радвал на толкова коментари
    @Никол - ще си помисля дали да сложа "любимецът" си...
  • Веднага ме спечели стихът ти - браво Валери!!!
  • "И ето ме. Превърна ме в злодей.
    Във вятър, във вълна, но още дишам.
    А когато във стихия нещо тлей,
    помни от мене, никога недей...
    недей да казваш за какво да пише."

    Много добро стихотворение и страшно добър край!!!
    И пак и пак... Поздрави!
  • А такааааа!!! Никакъв... "гювеч" Агресивно и... обичащо!
  • Браво,Валери!
    Впечатляващ стих!Поздравления!
  • !!!
    Възхитителен си!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!! неповторимо!
  • Хубав стих!
  • Продължавай напред! Смело!!!
  • "ти сама избра да сринеш моста,
    по който аз, самотникът, вървях."

    Неразумност... и цената, която плаща обичащия - да стане зъл с най-свидния човек...
    Много ми хареса, поздравявам те!
  • Дааа, определено е много добро! Поздрав!
  • много хубаво...много...!
  • Дамм .. това е

    И сам избирам колко да съм остър,
    ти отключи ме, но аз те надделях;
    ти сама избра да сринеш моста,
    по който аз, самотникът, вървях.

    Поздравления за този стих!!!!
  • йесссссссссс!
    стра-хот-нооооооо!
    мно-гоооооооо!
  • И на мен ми е от любимите. Но най-любимото си още не съм го качил
  • Страхотен стих... Напомни ми на една стара история. Благодаря
Предложения
: ??:??