Когато във стихия нещо тлей
Понесе ме със ветрове и бури,
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите,
във всеки полъх, вятър, ураган.
Бушувам и трещя, но даровитост
всявам във морето, а вълните
по-спонтанно стигат до брега.
И сам избирам колко да съм остър,
ти отключи ме, но аз те надделях;
ти сама избра да сринеш моста,
по който аз, самотникът, вървях.
И ето ме. Превърна ме в злодей.
Във вятър, във вълна, но още дишам.
А когато във стихия нещо тлей,
помни от мене, никога недей...
недей да казваш за какво да пише.
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите,
във всеки полъх, вятър, ураган.
Бушувам и трещя, но даровитост
всявам във морето, а вълните
по-спонтанно стигат до брега.
И сам избирам колко да съм остър,
ти отключи ме, но аз те надделях;
ти сама избра да сринеш моста,
по който аз, самотникът, вървях.
И ето ме. Превърна ме в злодей.
Във вятър, във вълна, но още дишам.
А когато във стихия нещо тлей,
помни от мене, никога недей...
недей да казваш за какво да пише.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
