Когато във стихия нещо тлей
Понесе ме със ветрове и бури,
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите,
във всеки полъх, вятър, ураган.
Бушувам и трещя, но даровитост
всявам във морето, а вълните
по-спонтанно стигат до брега.
И сам избирам колко да съм остър,
ти отключи ме, но аз те надделях;
ти сама избра да сринеш моста,
по който аз, самотникът, вървях.
И ето ме. Превърна ме в злодей.
Във вятър, във вълна, но още дишам.
А когато във стихия нещо тлей,
помни от мене, никога недей...
недей да казваш за какво да пише.
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите,
във всеки полъх, вятър, ураган.
Бушувам и трещя, но даровитост
всявам във морето, а вълните
по-спонтанно стигат до брега.
И сам избирам колко да съм остър,
ти отключи ме, но аз те надделях;
ти сама избра да сринеш моста,
по който аз, самотникът, вървях.
И ето ме. Превърна ме в злодей.
Във вятър, във вълна, но още дишам.
А когато във стихия нещо тлей,
помни от мене, никога недей...
недей да казваш за какво да пише.
© Валери Шуманов All rights reserved.
