mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
24 авг. 2010 г., 21:59

Когато загорчи 

  Поэзия » Философская
796 0 8

Така живеем в царството на вещите –

еднопосочно времето лети,

разделите са повече от срещите,

утеха търсят нашите души...

 

Отиваме си или се завръщаме

в познатия ни, тъй изменчив свят,

а после пак за сбогом се прегръщаме

в неспирния житейски кръговрат!

 

Разделяме се или пък се срещаме... –

дали живота истински ценим

и хората, с които по човешки

надежди и желания делим?!

 

А любовта? – Тя диша чрез разделите

и помъдрява в тях, за да гори!

Изкуство е, но само за умелите!

И чиста е... когато загорчи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • "дали живота истински ценим
    и хората, с които по човешки
    надежди и желания делим?!"
    Труден въпрос... Поздрав и от мен, Мариане!!!
  • Колко си прав Мариане....Добре е че има хора като теб...Благодаря приятелю....чиста любов ти желая дори и да горчи!!!
  • Браво!
  • Здравей и от мен!Последният куплет ме грабна!Хубав ден!
  • "И чиста е... когато загорчи..." Така е! Поздрав!
  • Много, много добро!!! Препрочетох го многократно! Поздравления, Мариане!
  • За чистата любов - дишай дълбоко!!!
Предложения
: ??:??