24 авг. 2010 г., 21:59

Когато загорчи

948 0 8

Така живеем в царството на вещите –

еднопосочно времето лети,

разделите са повече от срещите,

утеха търсят нашите души...

 

Отиваме си или се завръщаме

в познатия ни, тъй изменчив свят,

а после пак за сбогом се прегръщаме

в неспирния житейски кръговрат!

 

Разделяме се или пък се срещаме... –

дали живота истински ценим

и хората, с които по човешки

надежди и желания делим?!

 

А любовта? – Тя диша чрез разделите

и помъдрява в тях, за да гори!

Изкуство е, но само за умелите!

И чиста е... когато загорчи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • "дали живота истински ценим
    и хората, с които по човешки
    надежди и желания делим?!"
    Труден въпрос... Поздрав и от мен, Мариане!!!
  • Колко си прав Мариане....Добре е че има хора като теб...Благодаря приятелю....чиста любов ти желая дори и да горчи!!!
  • Браво!
  • Здравей и от мен!Последният куплет ме грабна!Хубав ден!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...