Когато загорчи
Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме
в познатия ни, тъй изменчив свят,
а после пак за сбогом се прегръщаме
в неспирния житейски кръговрат!
Разделяме се или пък се срещаме... –
дали живота истински ценим
и хората, с които по човешки
надежди и желания делим?!
А любовта? – Тя диша чрез разделите
и помъдрява в тях, за да гори!
Изкуство е, но само за умелите!
И чиста е... когато загорчи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
