1 мая 2010 г., 17:19

Кой е най-силен?

939 0 6

Баба разказва за вещица зла -

била беззъба и много проклета,

нощем летяла на стара метла,

сутрин закусвала с малки момчета.

 

После ме плаши с триглава ламя -

бълвала огън по хора и птици,

всявала ужас по цяла земя,

хапвала само красиви девици.

 

Бабинко мила, не знаеш ли ти -

няма по-силен и страшен от Батман,

ножове мята, стреля, лети,

най-героичният мъж на Земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • децата никога не са за даване когато се разделяш с тях завинаги в смисъл когато създадат свои семейства и останеш страничен наблюдател на живата им е тогава боли най-много нека не ти се случи скоро тогава умираш по малко всеки ден от самота.ако не си чела На Илко едно стих.което писах скоро има го в сайта прочети го ще ме почувстваш ,а ще се видим и в реалността още един месец и после защото те обичам.
  • Нели, наистина в сайта общуваме много по-лесно, но ще ми липсваш в реалния живот, когато си отидеш. Няма да има с кого да си говоря за поезия, жалко, но може пак да се виждаме понякога. А детските стихчета наистина ги пиша на един дъх, просто избликват у мен, напоследък съм все на такава вълна, дано това не е предчувствие за внуци и да ме изненадат моите хубостници, нали са ми малки още дечицата и не ми са за даване...
  • Така е с бабите знаят си техните приказки...
    Поздрав, детските стихове са чудесни!
  • казах ли ти ,че се видим скоро поздравления,знаеш ли какво ми харесва че пишеш леко,създаваш в мен впечатление ,че пишеш на един дъх и ти се получава и друго ме вълнува ,че в обикновения живот ние даже не се забелязваме но идеално общуваме с другата си същност

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...