1.05.2010 г., 17:19

Кой е най-силен?

941 0 6

Баба разказва за вещица зла -

била беззъба и много проклета,

нощем летяла на стара метла,

сутрин закусвала с малки момчета.

 

После ме плаши с триглава ламя -

бълвала огън по хора и птици,

всявала ужас по цяла земя,

хапвала само красиви девици.

 

Бабинко мила, не знаеш ли ти -

няма по-силен и страшен от Батман,

ножове мята, стреля, лети,

най-героичният мъж на Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • децата никога не са за даване когато се разделяш с тях завинаги в смисъл когато създадат свои семейства и останеш страничен наблюдател на живата им е тогава боли най-много нека не ти се случи скоро тогава умираш по малко всеки ден от самота.ако не си чела На Илко едно стих.което писах скоро има го в сайта прочети го ще ме почувстваш ,а ще се видим и в реалността още един месец и после защото те обичам.
  • Нели, наистина в сайта общуваме много по-лесно, но ще ми липсваш в реалния живот, когато си отидеш. Няма да има с кого да си говоря за поезия, жалко, но може пак да се виждаме понякога. А детските стихчета наистина ги пиша на един дъх, просто избликват у мен, напоследък съм все на такава вълна, дано това не е предчувствие за внуци и да ме изненадат моите хубостници, нали са ми малки още дечицата и не ми са за даване...
  • Така е с бабите знаят си техните приказки...
    Поздрав, детските стихове са чудесни!
  • казах ли ти ,че се видим скоро поздравления,знаеш ли какво ми харесва че пишеш леко,създаваш в мен впечатление ,че пишеш на един дъх и ти се получава и друго ме вълнува ,че в обикновения живот ние даже не се забелязваме но идеално общуваме с другата си същност

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...