"- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички - каза Финдли."
Р.Бърнс - "Финдли"
* * *
Една едничка мисъл ми остана,
докато стигна читав у дома -
как да се пъхна тайно под юргана,
да не усети моята жена?
Къде, къде съм бил, ще ме попита.
Какво "попита" - ще го изкрещи.
Ще се старая и да не залитам,
но я ела да се опиташ ти!
"В библиотеката - ще бъда кратък -
със братовчеда имахме диспут..."
Ще ме изпие с поглед без остатък
и после ще ме обяви за луд.
"Бая оспорван ще е бил "диспута"
със братовчеда ти-алкохолик...
Познавам по размазаната мутра
"читалнята", в която сте били!
Акъл сте толкова събрали много,
че чак занасяш на една страна!"
Така ще каже - мисля си с тревога -
с Рогатия живея, не с жена!...
Заключено е...Става много сложно.
Ще бъда плют, руган, опозорен...
Да вляза тихо - ще е невъзможно.
Ще пробвам тактика на примирен...
"Във този късен час кой долу хлопа?..."
"Аз хлопам" - викам унизен оттук.
"Изчезвай, да не те залея с кофа,
или ще викна моя мил съпруг!"
"Какъв съпруг? Не ме ли виждаш тука?"
"Съпругът ми в леглото е, до мен!
А ти, ако не спреш сега да чукаш,
ще съжаляваш!... Тиквеник!... Кретен!..."
Затвори...Казвам ви, рогат е дявол!
Е, ще подпирам кофите с боклук.
Ще съмне скоро. Вече просветлява.
Ще видим после кой командва тук!...
© Роберт Все права защищены
Радвам се, че съм успял да те разсмея, Роси!...