13.12.2016 г., 7:41  

Кой хлопа в този късен час?

2.5K 4 17

"- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички - каза Финдли."

 

Р.Бърнс - "Финдли"

* * *
Една едничка мисъл ми остана,
докато стигна читав у дома -
как да се пъхна тайно под юргана,
да не усети моята жена?

Къде, къде съм бил, ще ме попита.
Какво "попита" - ще го изкрещи.
Ще се старая и да не залитам,
но я ела да се опиташ ти!

"В библиотеката - ще бъда кратък -
със братовчеда имахме диспут..."
Ще ме изпие с поглед без остатък
и после ще ме обяви за луд.

"Бая оспорван ще е бил "диспута"
със братовчеда ти-алкохолик...
Познавам по размазаната мутра
"читалнята", в която сте били!

Акъл сте толкова събрали много,
че чак занасяш на една страна!"
Така ще каже - мисля си с тревога -
с Рогатия живея, не с жена!...

Заключено е...Става много сложно.
Ще бъда плют, руган, опозорен...
Да вляза тихо - ще е невъзможно.
Ще пробвам тактика на примирен...

"Във този късен час кой долу  хлопа?..."
"Аз хлопам" - викам унизен оттук.
"Изчезвай, да не те залея с кофа,
или ще викна моя мил съпруг!"

"Какъв съпруг? Не ме ли виждаш тука?"
"Съпругът ми в леглото е, до мен!
А ти, ако не спреш сега да чукаш,
ще съжаляваш!... Тиквеник!... Кретен!..."

Затвори...Казвам ви, рогат е дявол!
Е, ще подпирам кофите с боклук.
Ще съмне скоро. Вече просветлява.
Ще видим после кой командва тук!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...