kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
8 дек. 2006 г., 04:29

Кой ще отрече?... 

  Поэзия » Гражданская
758 0 3

Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета!
С думи се удряме -
всеки за себе си,
а другите... апатия.
Грозни сме някак си.
Какво можем?
- Да завиждаме!
А нечие щастие
тече покрай планове
за очаквано бъдеще,
а завистта живее
от радостта
много по-дълго...
Зад ъгъла наднича
просяче смугло.
Безверието се припича
на зимното слънце.
Едно циганче...
на никого не прилича.
Какво правим?
- Строим реклами
и ги дъвчем,
обличаме, събличаме...
преглъщам!
- Хайде!
Нека нахраним с тях
безверието на
гладните -
те всички съществуват
зад ъглите...
А ние живеем!
Продънено корито,
ама изплуваме
на гърба на другите
... добре ни е!

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??