Кой ще отрече?...
Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета!
С думи се удряме -
всеки за себе си,
а другите... апатия.
Грозни сме някак си.
Какво можем?
- Да завиждаме!
А нечие щастие
тече покрай планове
за очаквано бъдеще,
а завистта живее
от радостта
много по-дълго...
Зад ъгъла наднича
просяче смугло.
Безверието се припича
на зимното слънце.
Едно циганче...
на никого не прилича.
Какво правим?
- Строим реклами
и ги дъвчем,
обличаме, събличаме...
преглъщам!
- Хайде!
Нека нахраним с тях
безверието на
гладните -
те всички съществуват
зад ъглите...
А ние живеем!
Продънено корито,
ама изплуваме
на гърба на другите
... добре ни е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
