kaziyka (Мирослава Грозданова) kaziyka (Мирослава Грозданова)
100
Dec 8, 2006, 4:29 AM

Кой ще отрече?...

  Poetry » Civic
1K 0 3

Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета!
С думи се удряме -
всеки за себе си,
а другите... апатия.
Грозни сме някак си.
Какво можем?
- Да завиждаме!
А нечие щастие
тече покрай планове
за очаквано бъдеще,
а завистта живее
от радостта
много по-дълго...
Зад ъгъла наднича
просяче смугло.
Безверието се припича
на зимното слънце.
Едно циганче...
на никого не прилича.
Какво правим?
- Строим реклами
и ги дъвчем,
обличаме, събличаме...
преглъщам!
- Хайде!
Нека нахраним с тях
безверието на
гладните -
те всички съществуват
зад ъглите...
А ние живеем!
Продънено корито,
ама изплуваме
на гърба на другите
... добре ни е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0