Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета!
С думи се удряме -
всеки за себе си,
а другите... апатия.
Грозни сме някак си.
Какво можем?
- Да завиждаме!
А нечие щастие ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up