24 окт. 2023 г., 16:04

Кой съм аз?

394 1 1

КОЙ СЪМ АЗ?

 

Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,

подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,

кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,

и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света,

паячето пак плете хамаче между глог, бодил, трън и леска –

 

и да го отмина – няма начин! – ще го милна с грапава ръка,

охлювът връз дънера замръзва, свил в тих унес двете си рогца,

а над мен – из дрипавия въздух, греят сетни есенни слънца,

с мозък, от стихиите отнесен, си мълвя – по-кротък от монах –

кой съм аз из тая блага есен? – и сполай ти, Боже, че живях!

 

23 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 22, 50 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...