КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света,
паячето пак плете хамаче между глог, бодил, трън и леска –
и да го отмина – няма начин! – ще го милна с грапава ръка,
охлювът връз дънера замръзва, свил в тих унес двете си рогца,
а над мен – из дрипавия въздух, греят сетни есенни слънца,
с мозък, от стихиите отнесен, си мълвя – по-кротък от монах –
кой съм аз из тая блага есен? – и сполай ти, Боже, че живях!
23 октомврий 2023 г.
гр. Варна, 22, 50 ч.
© Валери Станков Все права защищены