24.10.2023 г., 16:04

Кой съм аз?

392 1 1

КОЙ СЪМ АЗ?

 

Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,

подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,

кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,

и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света,

паячето пак плете хамаче между глог, бодил, трън и леска –

 

и да го отмина – няма начин! – ще го милна с грапава ръка,

охлювът връз дънера замръзва, свил в тих унес двете си рогца,

а над мен – из дрипавия въздух, греят сетни есенни слънца,

с мозък, от стихиите отнесен, си мълвя – по-кротък от монах –

кой съм аз из тая блага есен? – и сполай ти, Боже, че живях!

 

23 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 22, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...