24 oct 2023, 16:04

Кой съм аз?

  Poesía
391 1 1

КОЙ СЪМ АЗ?

 

Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,

подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,

кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,

и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света,

паячето пак плете хамаче между глог, бодил, трън и леска –

 

и да го отмина – няма начин! – ще го милна с грапава ръка,

охлювът връз дънера замръзва, свил в тих унес двете си рогца,

а над мен – из дрипавия въздух, греят сетни есенни слънца,

с мозък, от стихиите отнесен, си мълвя – по-кротък от монах –

кой съм аз из тая блага есен? – и сполай ти, Боже, че живях!

 

23 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 22, 50 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...