22 февр. 2008 г., 07:02

Който търси вятър...

Поэзия

1.7K 0 36

Затяга ме за гърлото невидимо въже,

а корабът спокойно се дави в плитчините.

Глупак си, капитане! Осинови мъжете,

които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност.
И утрото без изгрев изглежда непотребно.
След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва.

Пресъхналите думи горчат като наздравица.
Усмивката от обич и зъбите разкрива.

Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
Но който търси вятър, сам буря си намира...

2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

силно!!!

2012-09-19T23:03:48+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

не зная какво си редактирала, но мисля, че няма нужда от повече - жестоко е!

2009-09-04T14:50:51+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Ех, Пинче!Където и да те срещна,все ме разтърсваш!Обичам те!

2008-03-19T01:18:09+02:00
vesselin (Веселин Веселинов)

Разкошно!!!

2008-03-06T10:14:10+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва."

А лятото не стига,а лятото не пита.
Горещите му страсти къде се крият зиме,
че после от земята отново да поникнат-
Обидно закачливи,нахално повторими

2008-02-29T21:48:53+02:00