Feb 22, 2008, 7:02 AM

Който търси вятър...

Poetry

1.7K 0 36

Затяга ме за гърлото невидимо въже,

а корабът спокойно се дави в плитчините.

Глупак си, капитане! Осинови мъжете,

които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност.
И утрото без изгрев изглежда непотребно.
След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва.

Пресъхналите думи горчат като наздравица.
Усмивката от обич и зъбите разкрива.

Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
Но който търси вятър, сам буря си намира...

2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

силно!!!

2012-09-19T23:03:48+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

не зная какво си редактирала, но мисля, че няма нужда от повече - жестоко е!

2009-09-04T14:50:51+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Ех, Пинче!Където и да те срещна,все ме разтърсваш!Обичам те!

2008-03-19T01:18:09+02:00
vesselin (Веселин Веселинов)

Разкошно!!!

2008-03-06T10:14:10+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва."

А лятото не стига,а лятото не пита.
Горещите му страсти къде се крият зиме,
че после от земята отново да поникнат-
Обидно закачливи,нахално повторими

2008-02-29T21:48:53+02:00