28 апр. 2019 г., 17:47  

Коланът на Тати

449 1 0

Когато в казармата влизах,

бе истински утринен студ.

София беше прекрасна

и беше прекрасен денят.

 

Облякох войнишките дрехи,

на портала отидох така.

А Тати стоеше до входа,

навел свойта бяла глава.

 

Панталоните строги, войнишки,

повдигах често с ръце.

Шивачът бе шил не по мярка

или свито бе мойто сърце?

 

И Тати колана свали,

постави го в мойте ръце.

Носи го! Недей да го губиш!

На дядо ти бе! Пази го добре!

 

До днес нося този колан.

Той е спомен, дар, благослов!

Той ме пази дори без да зная

с мълчаливата мъжка любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...