Apr 28, 2019, 5:47 PM  

Коланът на Тати

  Poetry » Other
446 1 0

Когато в казармата влизах,

бе истински утринен студ.

София беше прекрасна

и беше прекрасен денят.

 

Облякох войнишките дрехи,

на портала отидох така.

А Тати стоеше до входа,

навел свойта бяла глава.

 

Панталоните строги, войнишки,

повдигах често с ръце.

Шивачът бе шил не по мярка

или свито бе мойто сърце?

 

И Тати колана свали,

постави го в мойте ръце.

Носи го! Недей да го губиш!

На дядо ти бе! Пази го добре!

 

До днес нося този колан.

Той е спомен, дар, благослов!

Той ме пази дори без да зная

с мълчаливата мъжка любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...