Снегът пада тихо, постила нощта
мечти и желания тихо изречени
и малки надежди обличат света
в човешки души за добро и смирение.
Рождественски звън и светът се оглежда,
и пак сме отново по детски щастливи,
сърдечна усмивка дава стръкче надежда
и връща красивото в дните ни сиви.
Покълнала вярата грее в сърцата ни
докосвайки с обич най-мрачните мисли.
В нощ като тази, с лъчи светлина,
тъгата от нашия свят да изчистим.