Снегът пада тихо, постила нощта

мечти и желания тихо изречени

и малки надежди обличат света

в човешки души за добро и смирение.

Рождественски звън и светът се оглежда,

и пак сме отново по детски  щастливи,

сърдечна усмивка дава стръкче надежда

и връща красивото в дните ни сиви.

Покълнала вярата  грее в сърцата ни

докосвайки с обич  най-мрачните мисли.

В нощ като тази, с лъчи светлина,

тъгата от нашия свят да изчистим.