23 dic 2015, 16:36

Коледа е

  Poesía » Otra
509 1 0

Снегът пада тихо, постила нощта

мечти и желания тихо изречени

и малки надежди обличат света

в човешки души за добро и смирение.

Рождественски звън и светът се оглежда,

и пак сме отново по детски  щастливи,

сърдечна усмивка дава стръкче надежда

и връща красивото в дните ни сиви.

Покълнала вярата  грее в сърцата ни

докосвайки с обич  най-мрачните мисли.

В нощ като тази, с лъчи светлина,

тъгата от нашия свят да изчистим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....