Снегът пада тихо, постила нощта
мечти и желания тихо изречени
и малки надежди обличат света
в човешки души за добро и смирение.
Рождественски звън и светът се оглежда,
и пак сме отново по детски щастливи,
сърдечна усмивка дава стръкче надежда
и връща красивото в дните ни сиви.
Покълнала вярата грее в сърцата ни
докосвайки с обич най-мрачните мисли.
В нощ като тази, с лъчи светлина,
тъгата от нашия свят да изчистим.
© Мая Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
