Dec 23, 2015, 4:36 PM

Коледа е

  Poetry » Other
504 1 0

Снегът пада тихо, постила нощта

мечти и желания тихо изречени

и малки надежди обличат света

в човешки души за добро и смирение.

Рождественски звън и светът се оглежда,

и пак сме отново по детски  щастливи,

сърдечна усмивка дава стръкче надежда

и връща красивото в дните ни сиви.

Покълнала вярата  грее в сърцата ни

докосвайки с обич  най-мрачните мисли.

В нощ като тази, с лъчи светлина,

тъгата от нашия свят да изчистим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...