16 дек. 2015 г., 07:44

Коледен диалог (съавтор Adri)

882 0 7

(ТЯ)

 Видя ли го как ме погледна,

спокоен, че ти си до мен?

В очите му бляска надежда,

че днес  ще е приказен ден.

 

Видя ли ръчичките малки

в юмручета спря да държи?

Почувства увреност, значи,

че може открит да върви.

(ТОЙ)

Раздадох ви цялата нежност,

която в сърцето ми бие.

Обичам те, моя безбрежност,

АЗ вече отдавна сме НИЕ!

 

Синът ни така ще порасне

сред истинска, чиста любов.

Навярно в живота ще падне,

но вече ще бъде готов.

 

И раната леко кървяща

не ще го изплаши сега.

Той знае, че има си майка

и стълб за опора - баща!

 

(Тя)

Ти върна ми вярата в нея,

в онази свещена любов,

която не знае да мери,

а само раздава... до гроб!

 

Не смея дори да мечтая

за по-свят и по-щедър дар.

На Коледа нашата маса

 п0-хубава е и от на цар!

 

Защото край нея събрани

стоят всички мои мечти -

две детски очи, твойте длани,

и обич, която гори.

 

 

(За всички наши приятели - бъдете щастливи!)

(Тя)Rali23 @Adri (Той)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъдете щастливи -Честито Рождество ! Благодарим за милите думи
  • Много сте готини,пишете прекрасно и излъчвате позитивизъм -драго ми е да съм ви сред приятелите ,открили се тук
  • И аз ви благодаря за вниманието -весели празници !
  • Радваме се ,че ви харесва нашето малко откровение -бъдете щастливи !
  • Поздравявам и двама ви за вложеното вълнуващо чувство и адекватното му изразяване върху бялото поле! Имайте прекрасни коледни празници и Бог да пази любовта ви!: M&M

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...