16.12.2015 г., 7:44

Коледен диалог (съавтор Adri)

878 0 7

(ТЯ)

 Видя ли го как ме погледна,

спокоен, че ти си до мен?

В очите му бляска надежда,

че днес  ще е приказен ден.

 

Видя ли ръчичките малки

в юмручета спря да държи?

Почувства увреност, значи,

че може открит да върви.

(ТОЙ)

Раздадох ви цялата нежност,

която в сърцето ми бие.

Обичам те, моя безбрежност,

АЗ вече отдавна сме НИЕ!

 

Синът ни така ще порасне

сред истинска, чиста любов.

Навярно в живота ще падне,

но вече ще бъде готов.

 

И раната леко кървяща

не ще го изплаши сега.

Той знае, че има си майка

и стълб за опора - баща!

 

(Тя)

Ти върна ми вярата в нея,

в онази свещена любов,

която не знае да мери,

а само раздава... до гроб!

 

Не смея дори да мечтая

за по-свят и по-щедър дар.

На Коледа нашата маса

 п0-хубава е и от на цар!

 

Защото край нея събрани

стоят всички мои мечти -

две детски очи, твойте длани,

и обич, която гори.

 

 

(За всички наши приятели - бъдете щастливи!)

(Тя)Rali23 @Adri (Той)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъдете щастливи -Честито Рождество ! Благодарим за милите думи
  • Много сте готини,пишете прекрасно и излъчвате позитивизъм -драго ми е да съм ви сред приятелите ,открили се тук
  • И аз ви благодаря за вниманието -весели празници !
  • Радваме се ,че ви харесва нашето малко откровение -бъдете щастливи !
  • Поздравявам и двама ви за вложеното вълнуващо чувство и адекватното му изразяване върху бялото поле! Имайте прекрасни коледни празници и Бог да пази любовта ви!: M&M

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...