На баща ми
Падат снежинките в звезден отблясък.
В празнична святост – елхата блести.
Усмивки изпълват нощта многогласна.
В звездния миг, силно липсваш ми ти!
Надежда за ново, наздравица вдига,
докосва всяко смутено чело!
До кътчета скрити в душата достига –
тайно напомня какво е било…
На висулки лед, свири вятър отново.
Аромати пръскат, домашни блюда…
Под елхата остава един, опакован
спомен, самотен за моя баща!...
19-12-2016 г.
Д.В.
© Десислава Вълова Все права защищены