21 дек. 2016 г., 21:21

Коледен спомен

938 0 4

На баща ми

 

Падат снежинките в звезден отблясък.

В празнична святост – елхата блести.

Усмивки изпълват нощта многогласна.

В звездния миг, силно липсваш ми ти!

 

Надежда за ново, наздравица вдига,

докосва всяко смутено чело!

До кътчета скрити в душата достига –

тайно напомня какво е било…

 

На висулки лед, свири вятър отново.

Аромати пръскат, домашни блюда…

Под елхата остава един, опакован

спомен, самотен за моя баща!...

 

19-12-2016 г.

Д.В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...