На баща ми
Падат снежинките в звезден отблясък.
В празнична святост – елхата блести.
Усмивки изпълват нощта многогласна.
В звездния миг, силно липсваш ми ти!
Надежда за ново, наздравица вдига,
докосва всяко смутено чело!
До кътчета скрити в душата достига –
тайно напомня какво е било…
На висулки лед, свири вятър отново.
Аромати пръскат, домашни блюда…
Под елхата остава един, опакован
спомен, самотен за моя баща!...
19-12-2016 г.
Д.В.
© Десислава Вълова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
