25 дек. 2008 г., 10:56

Коледен стих

1.7K 0 16
Пет стрели са забити
дълбоко в сърцето ми.
Пет вечни добродетели
осмислят битието ми.

Трима бяха влъхвите -
свидетели в святата нощ.
Роди се спасяващият от грях,
велика е небесната му мощ.

С неговите истини в душата
най-светлите песни изпях.
Щастието да обичаш ближните
съвсем ясно прозрях.

***

Седем пъти се раждах,
седем живота живях.
По седем светли пътеки
винаги към тебе вървях.

Ти си роза и пламък,
русалка с лунни коси.
Снежинка искряща от радост,
жена с очи от звезди.

С топла усмивка правиш
красиви зимните дни.
Чувството силно и свято
винаги в нас ще гори.

***

Да бъдем весели и засмени
в този коледен ден.
Желая на всички щастие,
сърдечни прегръдки от мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...