2 дек. 2017 г., 17:09  

Коледна София

1.6K 3 13

              Под земята мравчица върви,

              нарамила трошица от погача.

              Навън снегът не спира и вали,

              снежинки тихо падат в здрача.

 

              Бучи метрото,релсите пращят,

              прожектор свети,ЦУМ блести.

              Камбаните на храм звънят.

              До спирката само дете стои...

 

             То няма ръкавици,шал дебел,

             трамваят жълт го подминава.

             Премръзнало,глава навело,

             без топъл дом и без постеля.

 

             От"Невски" старец свят излиза,

             Отец от грижите прегърбен,блед.

             Тежи му ленената черна риза,

             че бедност,лошо спуска се отвред.

 

             До спирката замръзнала се спира,   

             съгледал малкото дете - прибира.

             "Ела при мене,чедо родно,мило!

             Небето днес Спасител е родило!"    

 

 

 

                                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...