Под земята мравчица върви,
нарамила трошица от погача.
Навън снегът не спира и вали,
снежинки тихо падат в здрача.
Бучи метрото,релсите пращят,
прожектор свети,ЦУМ блести.
Камбаните на храм звънят.
До спирката само дете стои...
То няма ръкавици,шал дебел,
трамваят жълт го подминава.
Премръзнало,глава навело,
без топъл дом и без постеля.
От"Невски" старец свят излиза,
Отец от грижите прегърбен,блед.
Тежи му ленената черна риза,
че бедност,лошо спуска се отвред.
До спирката замръзнала се спира,
съгледал малкото дете - прибира.
"Ела при мене,чедо родно,мило!
Небето днес Спасител е родило!"
© Хари Спасов Все права защищены