15 апр. 2025 г., 19:59  

Колегиално 2025

264 0 0

Отначало не се ние разбрахме -

и имаше нервни изблици.

Скарахме си, и си крещяхме -

в плен на заблуди и амбиции.

 

Отначало с теб се подценихме -

и аз тебе, а и ти мене.

Отначало едва не се сбихме -

особени, и променени.

 

Ала после укротихме страстите.

Просто няма какво да делим ние.

И после - някак си се напаснахме.

Въпреки че сме много различни.

 

И сега мъкнем двамата товара.

Има работа - колкото искаш.

И наясно съм с теб, и ти вярвам.

И приел съм твоите истини.

 

Много правилно ти ме усети.

Аз съм водил войни страховити.

Не, не съм безобидно човече -

а съм сякаш кама, във гърдите.

 

А аз донякъде те чувствам -

да те настъпват, ти не обичаш.

Но разбрахме се - беше изкуство.

И намерихме начин, едничък.

 

Продължаваме заедно да работим.

И след месец - пак ще се видим.

Ти пази се, и го давай спокойно.

Стискай палци, та всичко да мине.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...