15.04.2025 г., 19:59  

Колегиално 2025

266 0 0

Отначало не се ние разбрахме -

и имаше нервни изблици.

Скарахме си, и си крещяхме -

в плен на заблуди и амбиции.

 

Отначало с теб се подценихме -

и аз тебе, а и ти мене.

Отначало едва не се сбихме -

особени, и променени.

 

Ала после укротихме страстите.

Просто няма какво да делим ние.

И после - някак си се напаснахме.

Въпреки че сме много различни.

 

И сега мъкнем двамата товара.

Има работа - колкото искаш.

И наясно съм с теб, и ти вярвам.

И приел съм твоите истини.

 

Много правилно ти ме усети.

Аз съм водил войни страховити.

Не, не съм безобидно човече -

а съм сякаш кама, във гърдите.

 

А аз донякъде те чувствам -

да те настъпват, ти не обичаш.

Но разбрахме се - беше изкуство.

И намерихме начин, едничък.

 

Продължаваме заедно да работим.

И след месец - пак ще се видим.

Ти пази се, и го давай спокойно.

Стискай палци, та всичко да мине.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...