В този свят за да се пази
Трябва ли човек да лази
Трябва ли да хапе
Кръв докато прокапе
Може би ще проумеем
Живота как да си живеем
Като старинни катедрали
Души сме си избрали
Хиляди свещи запалени
Души опушени окаляни
Молещи и питащи
Души отлитащи...
Отвътре...
А отвън...
Очи за власт блещукащи
Светлинки едвам мъждукащи
Усти безспир дюдюкащи
Живота си обричащи
Без да мислим на какво
Живот въртящо колело...
© Любомир Деничин Все права защищены