13 may 2010, 20:47

Колело

  Poesía
816 0 16

В този свят за да се пази

Трябва ли човек да лази

Трябва ли да хапе

Кръв докато прокапе

Може би ще проумеем

Живота как да си живеем

Като старинни катедрали

Души сме си избрали

Хиляди свещи запалени

Души опушени окаляни

Молещи и питащи

Души отлитащи...

Отвътре...

А отвън...

Очи за власт блещукащи

Светлинки едвам мъждукащи

Усти безспир дюдюкащи

Живота си обричащи

Без да мислим на какво

Живот въртящо колело...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Петя ,за топлите думи ...Далечни прегръдки ти пращам и усмивки в сънищата и деня ти...!!!
  • Като старинни катедрали

    Души сме си избрали

    Хиляди свещи запалени

    Души опушени окаляни
    Голямо и искрено БРАВО!Две три мацвания с четката и каква картина!
  • Поздрави-Ведрина,Ивон,Вили,Водолейче,Джейни, Петя.Ведър и усмихнат ден,нека колелото на живота се върти в желаната от вас посока!!!
  • Тъжно е , но си прав!!!Поздрав, Любо и усмивка!
  • Да, животът е въртящо се колело, Любо!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...