13 may 2010, 20:47

Колело

  Poesía
818 0 16

В този свят за да се пази

Трябва ли човек да лази

Трябва ли да хапе

Кръв докато прокапе

Може би ще проумеем

Живота как да си живеем

Като старинни катедрали

Души сме си избрали

Хиляди свещи запалени

Души опушени окаляни

Молещи и питащи

Души отлитащи...

Отвътре...

А отвън...

Очи за власт блещукащи

Светлинки едвам мъждукащи

Усти безспир дюдюкащи

Живота си обричащи

Без да мислим на какво

Живот въртящо колело...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Петя ,за топлите думи ...Далечни прегръдки ти пращам и усмивки в сънищата и деня ти...!!!
  • Като старинни катедрали

    Души сме си избрали

    Хиляди свещи запалени

    Души опушени окаляни
    Голямо и искрено БРАВО!Две три мацвания с четката и каква картина!
  • Поздрави-Ведрина,Ивон,Вили,Водолейче,Джейни, Петя.Ведър и усмихнат ден,нека колелото на живота се върти в желаната от вас посока!!!
  • Тъжно е , но си прав!!!Поздрав, Любо и усмивка!
  • Да, животът е въртящо се колело, Любо!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...