longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
May 13, 2010, 8:47 PM

Колело

  Poetry
822 0 16

В този свят за да се пази

Трябва ли човек да лази

Трябва ли да хапе

Кръв докато прокапе

Може би ще проумеем

Живота как да си живеем

Като старинни катедрали

Души сме си избрали

Хиляди свещи запалени

Души опушени окаляни

Молещи и питащи

Души отлитащи...

Отвътре...

А отвън...

Очи за власт блещукащи

Светлинки едвам мъждукащи

Усти безспир дюдюкащи

Живота си обричащи

Без да мислим на какво

Живот въртящо колело...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Благодаря ти Петя ,за топлите думи ...Далечни прегръдки ти пращам и усмивки в сънищата и деня ти...!!!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Като старинни катедрали

    Души сме си избрали

    Хиляди свещи запалени

    Души опушени окаляни
    Голямо и искрено БРАВО!Две три мацвания с четката и каква картина!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Поздрави-Ведрина,Ивон,Вили,Водолейче,Джейни, Петя.Ведър и усмихнат ден,нека колелото на живота се върти в желаната от вас посока!!!
  • angel_voice (Пепп)
    angel_voice (Пепп)
    Тъжно е , но си прав!!!Поздрав, Любо и усмивка!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Да, животът е въртящо се колело, Любо!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0