В този свят за да се пази
Трябва ли човек да лази
Трябва ли да хапе
Кръв докато прокапе
Може би ще проумеем
Живота как да си живеем
Като старинни катедрали
Души сме си избрали
Хиляди свещи запалени
Души опушени окаляни
Молещи и питащи
Души отлитащи...
Отвътре...
А отвън...
Очи за власт блещукащи
Светлинки едвам мъждукащи
Усти безспир дюдюкащи
Живота си обричащи
Без да мислим на какво
Живот въртящо колело...
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
