20 янв. 2008 г., 13:49

Колелото

1.2K 0 1
 

КОЛЕЛОТО

 

 

Когато Бог ни срещна,

не знаех, че си любовта,

само знаех, че си грешна,

въпреки че нямаш красота.

 

А може би не виждах

очите зад твоите очила

и само те обиждах,

а  ти нещастна си била.

 

И най-случайно

нещо с теб се случи,

 да, не е случайно,

но искам между нас да се получи.

 

Завъртя се колелото и сега

незабележим съм аз.

При мен на гости е твоята тъга

и само тя над мене има власт.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, това е колелото на живота...
    Прекрасен стих, докосна ме...усетих болката ти..
    Нека щастието прогони твоята тъга!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...