20 янв. 2008 г., 13:49

Колелото

1.2K 0 1
 

КОЛЕЛОТО

 

 

Когато Бог ни срещна,

не знаех, че си любовта,

само знаех, че си грешна,

въпреки че нямаш красота.

 

А може би не виждах

очите зад твоите очила

и само те обиждах,

а  ти нещастна си била.

 

И най-случайно

нещо с теб се случи,

 да, не е случайно,

но искам между нас да се получи.

 

Завъртя се колелото и сега

незабележим съм аз.

При мен на гости е твоята тъга

и само тя над мене има власт.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, това е колелото на живота...
    Прекрасен стих, докосна ме...усетих болката ти..
    Нека щастието прогони твоята тъга!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...