Jan 20, 2008, 1:49 PM

Колелото

  Poetry » Love
1.2K 0 1
 

КОЛЕЛОТО

 

 

Когато Бог ни срещна,

не знаех, че си любовта,

само знаех, че си грешна,

въпреки че нямаш красота.

 

А може би не виждах

очите зад твоите очила

и само те обиждах,

а  ти нещастна си била.

 

И най-случайно

нещо с теб се случи,

 да, не е случайно,

но искам между нас да се получи.

 

Завъртя се колелото и сега

незабележим съм аз.

При мен на гости е твоята тъга

и само тя над мене има власт.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, това е колелото на живота...
    Прекрасен стих, докосна ме...усетих болката ти..
    Нека щастието прогони твоята тъга!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...