КОЛЕЛОТО
Когато Бог ни срещна,
не знаех, че си любовта,
само знаех, че си грешна,
въпреки че нямаш красота.
А може би не виждах
очите зад твоите очила
и само те обиждах,
а ти нещастна си била.
И най-случайно
нещо с теб се случи,
да, не е случайно,
но искам между нас да се получи.
Завъртя се колелото и сега
незабележим съм аз.
При мен на гости е твоята тъга
и само тя над мене има власт.
© Иван Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
