kambera (Пламен Енчев)
9 25
6 янв. 2012 г., 10:16

Колет от рози и мечти 

  Поэзия » Любовная
791 0 4

В кутийка
с черно кадифе,
положих
моето сърце,
букет от рози,
увит във прежда
от мъничко мечти
и лъч надежда.

Това Аз спретнах -
пощенски колет.
Адреса си припомних
и беше той проклет.
Извадих
моите мечти.
Прибрах
надеждата дори.

Сърцето,
що ти подарих,
на топка смачках
и пиша стих след стих.
Защо, съдба, си тъй
жестока?
Не се ли трогна
от любов дълбока?

Душата ми
е вече изморена,
самотна, болна,
изтощена.
И всяка клетка
в тялото ми страда,
ръце протягам,
моля за пощада.

А розите
са станали на прах,
листата им
във шкафчето събрах.
Бодлите им
в леглото са разпръснати,
а мислите по теб -
прекъснати...

© Пламен Енчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??