Колет от рози и мечти

Jan 6, 2012, 10:16 AM

Poetry » Love

788 0 4

В кутийка
с черно кадифе,
положих
моето сърце,
букет от рози,
увит във прежда
от мъничко мечти
и лъч надежда.

Това Аз спретнах -
пощенски колет.
Адреса си припомних
и беше той проклет.
Извадих
моите мечти.
Прибрах
надеждата дори.

Сърцето,
що ти подарих,
на топка смачках
и пиша стих след стих.
Защо, съдба, си тъй
жестока?
Не се ли трогна
от любов дълбока?

Душата ми
е вече изморена,
самотна, болна,
изтощена.
И всяка клетка
в тялото ми страда,
ръце протягам,
моля за пощада.

А розите
са станали на прах,
листата им
във шкафчето събрах.
Бодлите им
в леглото са разпръснати,
а мислите по теб -
прекъснати...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kambera (Пламен Енчев)

2012-01-07T09:54:03+02:00

Добре заварил, Благодаря!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-06T17:23:14+02:00

Да, чувства дълбоки, погазени и неоценени..
Поздрав и добре дошъл!
kambera (Пламен Енчев)

2012-01-06T14:10:14+02:00

Благодаря, ще има и още
mimamina (Мина Конарова)

2012-01-06T13:49:48+02:00

Много силно!Браво!Поздрав!