Колибри
Тъй малко иска от света горкото:
нектар от обич в цветове сънливи...
И шепне с нежните крилца в ухото
на времето със чувствата свидливи.
Секунда от любов - за него вечност -
за да нахрани с нея вековете
в сърце, туптящо в спомени далечни
за най-красивото, желано цвете.
Във този миг на гладно откровение
душата му отворена е бездна
за най-микроскопичното вълнение,
което във живота му изчезна.
Студени цветове отвори мракът.
Самотно птиче времето зачака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Ангелов Все права защищены
