Колибри
Тъй малко иска от света горкото:
нектар от обич в цветове сънливи...
И шепне с нежните крилца в ухото
на времето със чувствата свидливи.
Секунда от любов - за него вечност -
за да нахрани с нея вековете
в сърце, туптящо в спомени далечни
за най-красивото, желано цвете.
Във този миг на гладно откровение
душата му отворена е бездна
за най-микроскопичното вълнение,
което във живота му изчезна.
Студени цветове отвори мракът.
Самотно птиче времето зачака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
