Колибри

Poetry » Strict forms

1K 1 1

Тъй малко иска от света горкото:

нектар от обич в цветове сънливи...

И шепне с нежните крилца в ухото

на времето със чувствата свидливи.

Секунда от любов - за него вечност -

за да нахрани с нея вековете

в сърце, туптящо в спомени далечни

за най-красивото, желано цвете.

Във този миг на гладно откровение

душата му отворена е бездна

за най-микроскопичното вълнение,

което във живота му изчезна.

Студени цветове отвори мракът.

Самотно птиче времето зачака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0