Тъй малко иска от света горкото:

нектар от обич в цветове сънливи...

И шепне с нежните крилца в ухото

на времето със чувствата свидливи.

Секунда от любов - за него вечност -

за да нахрани с нея вековете

в сърце, туптящо в спомени далечни

за най-красивото, желано цвете.

Във този миг на гладно откровение

душата му отворена е бездна

за най-микроскопичното вълнение,

което във живота му изчезна.

Студени цветове отвори мракът.

Самотно птиче времето зачака.