zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
75 3598
29 нояб. 2015 г., 22:11

колко 

  Поэзия » Другая
533 0 3

скитник
закърмен в болка
рано пораснал
по чужди порти тропах
търсих топлота
огнище
дом
съдба 
мащеха зла
отне всичко
остана гола честта
гордост
име
свой сред чужди
чужд сред свои
странник 
част от живота
изпепелен
не разпилян 
въглен жив
птица 
феникс
надежда 
живее
топли 
душа вледенена
колко пъти съм падал, ставал?
колко пъти съм предаван?
колко пъти любен, недолюбен?
колкото звездите на небето... 
не се моля
живея в мига
руша 
потъвам
изпепелявам
чистотата в мен? 
ясен слънчев ден
изпари се 
остана точица 
плаче тихо
малко дете
любовта бе свята
дишах свободно
размазах я
скитам 
познах смъртта 
бе ми приятел
паднал Ангел 
Дявол
Сатана...
животът през вени изтича
Вселената вика 
Светлина 
покой и тишина...
да позная
да прегърна
да полетя
колко пъти ...? 
брой звездите...

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно описание на един живот в търсене на светлина, покой и тишина...
    Силен стих! На много места безглаголно, а там където трябва, глаголите удрят съзнанието и замислят. Поздравления!
  • Неподражаем стил с вплетени изплакани истини.
    Поздрав, Вик!
  • Оригинално написан поетичен текст с неочакван финал. Поздравление, Ник!
Предложения
: ??:??