29 нояб. 2015 г., 22:11

колко

856 0 3

скитник
закърмен в болка
рано пораснал
по чужди порти тропах
търсих топлота
огнище
дом
съдба 
мащеха зла
отне всичко
остана гола честта
гордост
име
свой сред чужди
чужд сред свои
странник 
част от живота
изпепелен
не разпилян 
въглен жив
птица 
феникс
надежда 
живее
топли 
душа вледенена
колко пъти съм падал, ставал?
колко пъти съм предаван?
колко пъти любен, недолюбен?
колкото звездите на небето... 
не се моля
живея в мига
руша 
потъвам
изпепелявам
чистотата в мен? 
ясен слънчев ден
изпари се 
остана точица 
плаче тихо
малко дете
любовта бе свята
дишах свободно
размазах я
скитам 
познах смъртта 
бе ми приятел
паднал Ангел 
Дявол
Сатана...
животът през вени изтича
Вселената вика 
Светлина 
покой и тишина...
да позная
да прегърна
да полетя
колко пъти ...? 
брой звездите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно описание на един живот в търсене на светлина, покой и тишина...
    Силен стих! На много места безглаголно, а там където трябва, глаголите удрят съзнанието и замислят. Поздравления!
  • Неподражаем стил с вплетени изплакани истини.
    Поздрав, Вик!
  • Оригинално написан поетичен текст с неочакван финал. Поздравление, Ник!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...