колко
скитник
закърмен в болка
рано пораснал
по чужди порти тропах
търсих топлота
огнище
дом
съдба
мащеха зла
отне всичко
остана гола честта
гордост
име
свой сред чужди
чужд сред свои
странник
част от живота
изпепелен
не разпилян
въглен жив
птица
феникс
надежда
живее
топли
душа вледенена
колко пъти съм падал, ставал?
колко пъти съм предаван?
колко пъти любен, недолюбен?
колкото звездите на небето...
не се моля
живея в мига
руша
потъвам
изпепелявам
чистотата в мен?
ясен слънчев ден
изпари се
остана точица
плаче тихо
малко дете
любовта бе свята
дишах свободно
размазах я
скитам
познах смъртта
бе ми приятел
паднал Ангел
Дявол
Сатана...
животът през вени изтича
Вселената вика
Светлина
покой и тишина...
да позная
да прегърна
да полетя
колко пъти ...?
брой звездите...
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Неподражаем стил с вплетени изплакани истини.
Поздрав, Вик! -
Оригинално написан поетичен текст с неочакван финал. Поздравление, Ник!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Силен стих! На много места безглаголно, а там където трябва, глаголите удрят съзнанието и замислят. Поздравления!