24 нояб. 2022 г., 09:11

Колко дълго те търсих

1.1K 0 2

 

     Колко дълго те търсих  

 

Колко дълго те търсих и чаках,

колко дълго без тебе живях…

В стиховете аз тебе рисувах

и за тебе красива аз бях.

 

Всяка дума превръщах във болка,

всяко чувство във чакан успех.

Всяка тайна ме правеше силна,

все към тебе, към тебе вървях.

 

Само ти си най-синьото утро!

Само ти си красивият ден!

И мечтите се раждат, когато

ти си мислиш  отново за мен.

 

Само ти си безкрайният изгрев!

Само ти си във мойто сърце.

Само ти си най-нежният припев!

Само ти ме превръщаш в дете.

                 Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...